Quantcast
Channel: От мъниста и фондан
Viewing all 39 articles
Browse latest View live

Есенна кошница

$
0
0
    Есента е пълноцветна. Багрите преливат. Цветове наситени, ярки, плътни. Цяло лято събирали светлината на слънцето и топлината на земята.
    Есента е изобилна. Пълни погледите, душите. Трупа даровете си в поднесените кошници. Подреждаме картини. Стараем се да ги запомним, да ги задържим. Скоро снежна покривка ще ги скрие от очите ни. Но жадуваме за още малко топлина, още малко цвят. Трябва да ги съхраним.


И ги подреждаме отново в картини. Малки пространства, запечатали аромати, багри и вкусове.


    Приготвянето на зимнина е задължителна част от есенния сезон. Да, в магазина има всичко - всякакви лютеници, туршии, компоти, сладка. Но там просто купуваш някакъв буркан, чудейки се дали си направил добър избор, отваряш го вкъщи и в стандартния случай след няколко забележки за неясния вкус, прекалената соленост или доста мекото съдържание, задължителното заключение е, че не това си спомняш за сладката на баба и туршиите от село. За да не се къхарим по този въпрос месеци наред, есенно време в нашата къща се отдаваме на приготвянето на няколко вида зимнина. И ако лютеница забърквам през няколко години, а от детски пюрета никой не се нуждае, защото времената на млечните зъбки отдавна отлетяха, то правенето на Царска туршия въобще не подлежи на съмнение.






ЦАРСКАТУРШИЯ


               Продукти

       5 кг. червени чушки
       3 кг. моркови
       1,5 кг. зелени домати
       2 големи глави карфиол
       1 голяма дюла
       5 големи ябълки
       10 средни глави лук
       5 глави чесън
       2 големи връзки листа целина

               За маринатата

       3,5 л. ябълков оцет 5 %
       7 л. вода
       5 чаени чаши олио
       10 кафени чашки сол
       20 гр. черен пипер
       5 - 6 дафинови листа

    Почистваме чушките от дръжките и семките. Бланшираме ги във врящата смес от оцет и вода. Подготвяме останалите зеленчуци - карфиолът накъсваме на средно големи розички, обелваме морковите,  дюлата и ябълките нарязваме на едри полумесци, чесънът разделяме на скилидки, доматите, лука и стръковете целина оставяме цели. За тази туршия по-голямата част от зеленчуците е задължително да останат цели. Подреждаме ги в буркани (за мен най-удобни са тези от 1,5 литра).
    Леко стопляме сместа от оцет и вода. На всеки един литър от нея прибавяме 0,5 чаена чаша олио, 1 кафена чашка сол, цели зърна черен пипер, начупени дафинови листа. Заливаме бурканите с топлата смес, затваряме веднага и обръщаме за 2 - 3 денонощия с капачките надолу. Количеството марината може да варира, все пак зависи колко плътно сме подредили зеленчуците. Ако се наложи да добавим още, важно е да се спази съотношението 1 част оцет на 2 части вода.



 След няколко часа нашата кошница, пълна с прекрасни есенни зеленчуци,


радва погледа ни с красивите картини, сътворени от самите нас.



Следват 3 - 4 седмици престой на хладно  и Царската ни туршия е готова.

    Макар и малко уморително, преживяването да се събере това есенно изобилие в стъклените буркани си заслужава. И за да угодя на предпочитанията, намалявам малко количеството чушки и увеличавам карфиола с още една глава. Въпреки това той никога не стига и често се чува: "Ама аз този път хапнах само няколко парченца!".


    Ако следващия почивен ден се чудите какво да правите, подредете няколко буркана с Царска туршия и цяла зима ще си спомняте ярките топли цветове на лятото. Или пък си обещайте следващата есен да не пропуснете.




   Ще се видим пак ...

Есенен омлет

$
0
0
    Както знаем, има ястия, които могат да се приготвят само в определен сезон. Този пъстроцветен омлет е точно такъв случай.



    По нашите пазари зелени домати се намират единствено през есента. И макар да е идеален за бърза вечеря, само веднъж годишно имаме удоволствието да се насладим на вкусния омлет - в деня, посветен на Царската туршия. Просто само тогава купувам зелени домати. Винаги остава по нещо от продуктите. Единствено доматите се чудех какво да ги правя и обикновено ги добавях към борш-супа. Но преди няколко години, след целодневни туршиени подвизи, нямах никакво желание да се занимавам с готвене. И приготвените за супа зеленчуци заминаха в тигана, гарнирани с няколко яйца. Това беше внезапно решение, което станало правило за всяка следваща година. Получи се ястие, което нарекохме

Есенен омлет




          2 - 3 средно големи зелени домата
          3 - 4 средно големи картофа
          3 - 4 големи червени чушки
          1 стрък праз лук
          4 яйца
          магданоз
          олио
          черен пипер
          сол

    Сваряваме обелените, нарязани на едри кубчета, картофи до полуготовност. Чушките и лука запържваме в горещото олио до омекване. Прибавяме нарязаните на дебели лунички домати. Необходимо е честичко да се разбърква, за да не загорят зеленчуците. След 15-20 мин. прибавяме отцедените картофи, овкусяваме с черен пипер и сол. Когато всички съставки са готови, заравняваме повърхността на ястието и заливаме с предварително разбитите яйца.



    Оставяме омлета още няколко минути на котлона. За колорит, аромат и свежест преди сервиране украсяваме със стръкчета магданоз, няколко чери доматчета или нарязан на кръгчета обикновен червен домат.


    Ще се видим пак ...


Сезонът на тиквите

$
0
0
    Октомври - месецът, в който тиквата с основание си казва: "И моето време настъпи!"Където и да се обърнеш, тикви изникват пред погледа. На пазара големи купчини от бели и жълти, тумбести и кратунести, малки и големи чакат всеки да си избере достойната за него тиква.


    Всякакви рецепти има с тиква. Може да си приготвим цялостно тиквено меню - супа от тиква, пълнена с ориз тиква, кейк от тиква, нектар от тиква и накрая да завършим с тиквеник. Аз направих курабийки-тикви.



  Не сме любители на тиквените деликатеси, но няма как отминем тиквената еуфория, завладяла пространството.  Малко тиквено кътче грейна вкъщи, напомнящо пасторалните есенни полски пейзажи.


    Тиквените картини и тиквеният вкус ни радват. Тиквен е сезонът, природата така е подредила нещата. Нека му се насладим както ни харесва - с тиквено угощение, тиквена украса или пък веселие на тиквения Хелоуин. Важното е да не не ни хареса тиквената мъгла и да не останем да живеем в тиквения свят.





    Ще се видим пак ...


Имитация с гъби

$
0
0
    Нали знаете за онези малки рубрики по списанията от типа на "Знаете ли, че ..."? Любопитни статистики, които ни се струват чудновати, а понякога дори леко стряскащи. Та там може да прочетем колко часа средно в живота си човек спи, стои на един крак, прозява се, колко пъти става и сяда, колко време отделя, за да мие чинии, да гледа телевизия или пък нещо по-интелектуално - да чете художествена литература - и какво ли още не! Един ден и аз се включих в обогатяването на една такава статистика, макар че нямах никакъв шанс да изкарам цифров резултат!
    Обичам да готвя, харесва ми да си избирам точните продукти от магазина, но въобще не ме привлича прибирането вкъщи с торби в двете ръце! Обаче предпочитанията са едно, а ежедневието нещо съвсем друго! Разбира се, добре е да гледаме на нещата от положителната им страна - този тип фитнес, изразяващ се в пренасянето и вдигането на тежести с вариращ обем, поне ми излиза съвсем евтино, даже без пари. Но търсенето на добри практики никога не е за пренебрегване и една вечер се запитах дали ако в деня на сватбата ми бях измерила колко са дълги ръцете ми и отново ги премерех сега, ще има разлика?! Може от научна гледна точка това да е невъзможно, но от битова съм сигурна, че някой и друг сантиметър съм прибавила. Все пак изхранването на мъж и три деца си е трудоемка дейност, особено когато нито веднъж не се е появил у мен интерес към изучаването на шофьорското умение. Както се казва - сама съм си виновна! Но тази вечер, посветена от мен на битово-псевдонаучните статистики, беше знаменателна. Оказа се, че голямото пазаруване през съботните дни е скритото призвание на моя мъж! И, естествено, понякога носещо неочаквани изненади, въпреки преобяснителните списъци, които изготвям по време на сутрешното кафе.
    Миналата събота, прибирайки се с няколко торби и торбички, мъжът ми щастливо ме осведоми: "Купил съм продукти, да ми сготвиш шкембе-чорба!". Тъкмо се приготвих да затъмня слънчевия почивен ден с няколко буреносни облака и той побърза да уточни: "Ама не истинска, а фалшива". Лутайки се из дебрите на пазара, попаднал на полянка-сергия с непознати гъби. Продавачът-гъбар му обяснил, че това е кладница и от нея става чудесна имитация на популярната национална чорбичка. Набрал-купил мъжът ми половин килограм гъбки заедно със саксийката с калуна, до която били сгушени и доволно се отправил към къщи.



    Зачудих се как ли да сготвя тази супа. По въпроса за шкембе-чорбата у дома съм постановила абсолютна забрана! Само един-единствен път я наруших преди години. Беше студена зимна вечер с температура доста под нулата. Тогава имахме печка "Раховец", която настанихме на балкона, а върху нея херметическата тенджера. Горката печка трудно успя да загрее, но упорито правеше опит да затопли и околната атмосфера, и да свари шкембето. Докато се сготви съдържанието изиграхме няколко игри канаста, а всяка една от тях отнема доста време. Предварително изпеченото пиленце, предназначено за мен и мъжката половинка на гостуващото ни приятелско семейство, много ни се услади. Към четири часа през нощта мъжът ми и приятелката ми още си чакаха порциите ...
    Но сега си имахме гъби и се зарових да търся рецепта. Намерих я при Гисчо от Супичка - пътеводител на новака в кухнята. И макар да не съм новак, това си беше новост за мен.

ФАЛШИВА ШКЕМБЕ-ЧОРБА




               500 гр. гъби кладница
               1,5 чаени чаши прясно мляко
               3 чаени чаши топла вода
               2 супени лъжици брашно
               1 чаена лъжичка червен пипер
               60 гр. масло
               чесън
               оцет
               сол

    Отстраняваме жилавите пънчета на измитите и отцедени гъби. Нарязваме ги на средни парчета. Разтопяваме 2/3 от маслото и задушаваме гъбите в него докато пуснат сос. Добавяме брашното с непрекъснато бързо разбъркване. Сипваме последователно водата, прясното мляко, солта и продължаваме с разбъркването, за да се усвои равномерно гъстата брашнена каша от течността. Оставяме да ври 10 - 15 минути.
    В тиган разтопяваме останала част от маслото, добавяме червения пипер. За кратко запържваме и сипваме маслото в купичка. Счукваме няколко скилидки чесън, разбъркваме с оцета и сипваме в друга купичка. Сервираме супата от кладница, а всеки овкусява порцията си колкото прецени, че ще му допадне.



    Тази супена имитация на мен много ми допадна. Мъжът ми, обаче, все търсеше да усети вкуса на оригинала. Затова не остана впечатлен. Тогава дъщеря ми ни припомни, че човек или обича шкембе-чорба, или никога не я вкусва, междинно положение няма. И така стигнахме до единственото заключение, че от сега нататък мъжът ми ще хапва истинска шкембе-чорба (когато с голямо желание да зарадва зет си я приготви любезната му тъща!), аз фалшива от гъби кладница, а съдържанието на паничките ще си го делим. Сега остава да запозная майка ми с решението на въпроса, нали тя ще готви истинската чорба!


   Ще се видим пак ...

Копенхаген - урок по ботаника

$
0
0
    Копенхаген е привлекателен град. Неповторимата му атмосфера ни завладя още при пристигането, още с влизането в къщата, строена в края на XVIII в. и запазила почти изцяло автентичния си вид. Няколкото дни, прекарани в обикаляне, снимане, поглъщане на информация и гледки, срещи с непознати хора и привички, оставиха у нас изпълващото усещане за прекрасно прекарване. Много неща ме очароваха, други, меко казано, ме учудиха. Като например това, че в голяма част от старите жилища няма бани! Повечето от къщите са изградени преди 150 - 200 години, когато водопровод и канализация са липсвали и естествено такива помещения не са били нужни. Затова сега са поставени душ-кабини в спалните или дори в кухните. Оказа се, че дъщеря ми е късметлийка да живее в апартамент, където е направена истинска малка баня с плочки. Но, както се казва, всеки с особеностите си!
    Не бих степенувала какво най-много ме привлече в Копенхаген. Но изключително ме впечатли факта, че това наистина е един зелен град. Не допусках, че такова определение може така добре да подхожда на средновековен град с тесни улички и малки площади, притиснати от плътно прилепнали една до друга многовековни постройки. Като в типичните старинни градове, и тук пространствата между сградите приличат на проходи, затворени между вратите на къщите и витрините на магазините. Дървета в края на тротоарите рядко се срещат. Влачещи розови храсти тук-там правят опит да компенсират липсата им.  Но това е град, в който накъдето и да тръгнеш, неминуемо ще попаднеш сред зеления остров на парк или градина. А едно наистина уникално място е Ботаническата градина на Копенхаген.

    Когато влязохме в Ботаническата градина и минахме покрай малката стара постройка от червени тухли, преустроена в магазин, предлагащ семпъл избор от отглежданите тук растения, нямах никаква представа за невероятното изживяване, което ни очакваше.

 

Това място беше приказно!




    Отражението на дървета в огледалната повърхност на езерото, спокойно плуващите сред листа на водни лилии патици, ясното светло синьо небе бяха жива картина, сътворена от художник-импресионист. Хармонията на цветовете, слънчевите проблясъци, всеобхватната тишина създаваха чувство за нежност и подтикваха към съзерцателност, вълнуваха погледа, спиращ върху отделни детайли, а цялото сякаш се оформяше някъде дълбоко в душата.


     Някак трудно ни беше да приемем, че се намираме в центъра на милионен град. Шумоленето от разхождащото се патешко семейство и стрелкащата се на подскоци катерица ни извади от мимолетното потъване в приказната гледка.


    Бавно продължихме разходката си. В делничния ден имаше малко хора и повечето ни срещи бяха с древни гръцки и римски богове. Част от огромната колекция на Карлсберг, тези копия на прекрасни антични скулптори са дарени на градината в началото на ХХ в.


    Основана преди повече от 400 г. Ботаническата градина в Копенхаген е една от най-старите в Европа. Историята ѝ започва през 1600 г., когато сред преподавателите от Университета възниква идеята да се съхрани знанието за датските лечебни растения, съсредоточено до скоро в градините и килиите на манастирите. След реформаторското движение през XVI в. за официална религия в Дания било обявено лютеранството, земите на старите манастири били отнети и дейността им бързо западнала. Крал Кристиян IV дарил малко парче земя в непосредствена близост до Университета, на което естествоизпитателите засаждали и изучавали растения от целия Скандинавски полуостров. Активното научно развитие и растящата нужда от разширение довели до преместване два пъти на Градината на други места в града, където били построени няколко малки оранжерии, специализирана библиотека, музей, административни и жилищни сгради за персонала, а парковите пространства били отворени за разходка на гражданите още в средата на XVIII в. Сегашното местоположение на Ботаническата градина е установено през 1870 г. в тогавашните покрайнини на Копенхаген.

   

    Старите укрепителни валове изградили ландшафта на градината, а отбранителният ров послужил за оформянето на красивото сладководно езеро. Тук се преместват всички растения, отглеждани в старите градини, колекциите се обогатяват, материалите в ботаническата библиотека се увеличават, разширява се съдържанието на генната банка за растения от дивата природа. Сегашният облик на простиращата се на десет хектара площ Ботаническа градина се дължи на старателното поддържане на градините и сградите през годините, както и на цялостното ѝ реновиране през последните три години, осъществено благодарение мащабното финансиране от дарителската фондация на най-голямата датска логистична и корабопритежателна  фирма Маерск. Въпреки безплатния вход и ежедневния свободен достъп, Ботаническата градина като част от Университета на Копенхаген е място, функциониращо като поле за научни изследвания и практически занятия със студентите. 


     За разлика от всички други паркове в града, където на тревните пространства всички могат неограничено да се разхождат,  почиват, играят или дори да си организират пикник с барбекю, тук има места със специализирано предназначение. С цел опазването на растенията и осигуряване на най-добри условия за развитие, са оформени красиви и романтични места за отдих, а поляните, на които е разрешен свободен достъп, са обозначени с табелки, на които домакините са изписали, че любезно ви канят да се възползвате от мекия тревен килим и биха се радвали, ако седнете на това място. И тези правила се спазват с пълно разбиране от посетителите съвсем точно.
 


    Сбирката на Копенхагенската ботаническа градина включва над 13 000 растения. На открито са оформени прекрасни кътчета от всички растения, диворастящи сред природа на Дания, градински едногодишни и многогодишни видове, алпинеуми от планинските части на Централна и Южна Европа, иглолистни и широколистни дървета от различни краища на света. Освен изследователите в чисто научен план, всеки запален градинар може да открие тук любимо за него растение. Моят урок по ботаника премина основно в запознаване с различни видове прекрасно разцъфнали пеонии.
    Всъщност това е така добре познатият ни божур. Макар и да не видях типичния за българските дворове красив кичест божур, познах цветето. Новото за мен беше латинското му име, голямото разнообразие и фактът, че освен обикновения божур има и дървовиден.

   
    Когато се появят божурите на цветния пазар, не пропускам да отнеса в къщи букет от грейналите ярки цветове. Но, признавам, никога не съм се интересувала от отглеждането му. Този път се отдадох на "продължаващото образование"и като се прибрах в България се захванах на кратко учение. Оказа се, че това цвете има своя легенда. Пеон бил лекар в Древна Гърция. Когато един ден богът на подземното царство Аид бил ранен от Херакъл, Пеон използвал прах от корените на чудотворно растение и излекувал раните му.  Боговете възнаградили лечителя, като го превърнали в красиво лековито цвете, носещо името му. В превод "пеония"означава "необикновен".  


 


  
 Дървовидният божур произхожда от Китай, където преди хилядолетия можел да се отглежда само в императорските градини. През XVII в. бил пренесен в Европа, след като холандският посланик разказал за красиво цвете, приличащо на роза, но без бодли.
   В китайската медицина се използва цялото растение и се прилага при много болести. В нашата народната медицина се използва за лечение на стомашни проблеми, кашлица, треска, ревматизъм, безсъние, главоболие и като средство за повишение на работоспособността на човека. 








    Лечебните свойства на божура били известни още в древни времена, но според вярванията, той има и магическо влияние. Домът, в който се отглежда, е защитен от зли духове. Божурът е символ на просперитет и богатство.  А подареният божур носи послание за обич и уважение.




В Ботаническата градина най-любопитен и непознат за мен беше този вид,
 

 
а най-красивата пеония - великолепно разцъфналата бледа бяло-розова Paeonia rockii.



    Дори кратък престой в този зелен оазис в сърцето на оживения град дарява сетивата с покой и неповторимото усещане за хармония на духа. Тук човек може напълно да осмисли думите на мислителя Рабиндранат Тагор, че "Глупавият бърза, умният чака, а мъдрият влиза през вратата на градината"!

 


    Разходката в Ботаническата градина беше прекрасна, но успяхме да видим съвсем малка част. Нямаше как да не дойдем пак. И се върнахме в последния ден. Беше невъзможно да не разгледаме изключително красивата оранжерия, носеща името Къща на палмите.



    Благодарение на огромното дарение на бирения магнат Карлсберг през 1874 г. била открита великолепната постройка на централната оранжерия, изградена от стъкло и стомана по образец на Кристалния палат в Лондонската ботаническа градина. Преди да влезем разгледахме растенията около сградата, заемаща площ от 3 000 кв. м.


    Започна вторият час на урока ни по ботаника. Видяхме билката Златен корен (Rhodiola rosea), чийто качества са алтернатива на жен-шена. Използва се при настинки и инфекции, за ободряване на организма, счита се за афродизиак.


Между билките цъфтяха лилиуми и лалета.


 
    Денят бе доста студен и топлината, която ни посрещна в първата зала, беше като неочакван подарък. Тук бяха растенията, нуждаещи се от значителни температури и висока влажност. Беше трудно да се снима. Светлината слабо се процеждаше през мократа мъгла, обвиваше  растенията като бледа пелена и придаваше тайнствена загадъчност на стъкления купол. В малко кръгло басейнче открихме значително количество Водна леща (Wolffia globosa). Това са най-малките цъфтящи растения на Земята, размерът им не достига дори един милиметър. Те нямат корени и листа, свободно плуват в чисти водоеми. Хранителната им стойност е като на соята и в Азия и Южна Америка са предпочитана питателна храна. Тези мънички зелени точици определено предизвикват любопитство и човек дори носа си може да натопи, за да се запознае с този не толкова известен зеленчук.



    Следващата зала се оказа прекрасна градина! Буйна зеленина и прекрасно нацъфтяли храсти предизвикаха искреното ни възхищение. Преливащи над бордюрите покрай тесните плочници, растенията сякаш протягаха клонки, за да погалят посетителите.


    На плътния зелен фон се открояваха като ярки цветни петна големи бугенвилии. Тези екзотични храсти са сред любимите ми. Родината им е Бразилия и затова за отглеждането им са нужни много светлина и топлина. Интересното за бугенвилията е, че красивите ѝ цветове всъщност са листа, в чийто център се намира малкото истинско цветче.


    На входа на централната се извисяваха дръвчета, натежали от плодове - мандарини и помпелмуси. Не се наложи да ги опитваме - има ги и на нашия пазар. Пък и бяха на височко, така че се задоволихме да ги погледаме как изглеждат на дървото и продължихме. 


    Попаднахме в истинска джунгла - палмови дървета, прекършени стъбла, водни пространства с плуващи изсъхнали листа. Промушвайки се между огромните листа, имахме усещането, че вървим в тропическа гора.



    Старинната централна част на оранжерията, оформена във викториански стил, е класически пример за зимна градина. Основната алея следва овала на залата. Оформят я високи чугунени колони, подчертаващи ефирността на стъклената зала.


     Под високия 16 м. купол обикаля платформа, до която се изкачват елегантни вити стълби с ажурни парапети. Поставени тук преди 150 г., боядисани някога в бяло, периодично ремонтирани и частично подновявани, металните конструкции носят видимите отражения от високата влажност.  Следите от годините, оставящи ръждиви петна по полускритите в обилна зеленина тънки колони и спираловидни стълби,  засилват романтичната атмосфера на залата. Разположените на няколко места пейки гостоприемно предлагат възможност на посетителите да прекарат приятни минути сред екзотичните растения.



  









  В следващата зала удобно се бяха настанили познати цветя -  летен люляк, гардения, кралско мушкато,





еленови рога, зановец ... и непознати, като това червено-оранжеро прекрасно цвете, за което пишеше, че се казва Greyia и идва от Южна Африка.


















    В края на помещението зърнах красиво дръвче. Това бе важно откритие - на хиляди километри от нашия апартамент, открих точното растение - Podocarpus. Справката в енциклопедията на цветята разкри, че това е японско иглолистно дръвче, което е най-известно като "будиски бор". Вечнозелено и добре чувстващо се в саксия. Не понася отопление, склонно е да търпи течение, не се полива често, само без светлина не може да остане. Почти не мога да се сетя за нещо по-подходящо за коридор! Дори се оказа, че го предлагат и на нашия пазар. Реших, че с будиския бор ще обединя теорията от урока по ботаника с практическите опити в отглеждането на нови растения. Засега, обаче, налице е само твърдото решение.


 
  








Разбира се, има и такива растения, които не ми минава и през ум да сложа вкъщи, макар и да изглеждат подходящи за летните месеци - хищните насекомоядни лакомници.

  

    Но за всеки има място под слънцето и за всяко място има подходящ обитател.






























    За разлика от наситените с обилна растителност зали, терасата на оранжерията е съвсем изчистена. Подредените по парапета празни каменни саксии прекрасно контрастират на красивите гледки в откритото пространство на Ботаническата градина.




    Оставаше ни време само за още едно място - старата обсерватория, построена в средата на XIX в. като приемник на университетската обсерватория в Кръглата кула.



    Пред малката сграда е паметникът на Тихо Брахе, един от най-големите датски астрономи. Живял и работил в края на XVI в., Брахе прави най-точните наблюдения за местоположението на звездите и планетите с невъоръжено око, единствено на базата на измервания и изчисления. Макар и неприел напълно хелиоцентричната теория на Коперник, неговите изследвания за орбитите на планетите в Слънчевата система дават възможност на ученика му Йохан Кеплер да открие законите за движението им. С точност до една секунда определя продължителността на календарната година. Открива свръхнова звезда в съзвездието Касиопея, донесло му огромно признание в научния свят.



    Тихо Брахе е интересна личност. Роден в аристократично семейство, той отказва да постъпи на благородническа длъжност към двореца и едва 14-годишен открива призванието на живота си - астрономията. Изцяло отдаден на откривателския си ентусиазъм, традиционно за времето вярващ в астрологията, честолюбив, след спор по математически въпроси, на 20 години влиза в дуел със свой състудент, в резултат на който загубва носа си и цял живот носи метална протеза. Въпреки буйния си нрав, Брахе се съобразява с протоколните условности на обществото, в което живее и за смъртта му се носи слух, че е причинена от бъбречна инфекция в резултат на неприемливостта да напусне кралска вечеря.


    Стигнал до най-високата точка в Ботаническата градина, човек присяда на близката пейка. Може би ще поговори тихо с учения. А може би просто ще погледне към пътя, по който върви ...

Ще вдигне поглед и между клоните на дърветата ще се опита да открие пролука, 
за да види чистото небе ...


... ще се радва, че често пътят го води нагоре ....


... но ще осъзнае, че има моменти, когато го спуска надолу.



Ще направи равносметка, че понякога пътят е труден и неравен ...



а друг път е лек и удобен.


Би искал пътят му да е ясен и в правилната посока ...


... но знае, че всъщност често има завои и дори неочаквани отклонения.


Щастлив е, когато пътят му е обсипан с цветя!


Но където и да го отведе пътят му, той винаги търси своето място ...


... и ще намери бряг, който да нарече свой.


И е сигурен, че дори и когато нещо огромно и тежко го притисне,
винаги има надежда да се изправи и да се устреми отново напред.






Ботаническата градина  - едно привлекателно кътче от привлекателния Копенхаген, 
където със сигурност бих се върнала за следващ урок по ботаника!




    Ще се видим пак ...

Парченце кекс и чаша чай

$
0
0
    Преди една година моят блог намери своето местенце във виртуалното пространство. Интересна беше тази година - опознавах нова територия! Това откривателство беше свързано с вълнения, съмнения, чуденки, задоволство, недоспали нощи, планове, внезапни хрумвания, нереализирани решения, нови идеи ... Една наистина емоционална година!

Днес имам удоволствието да посрещна всеки гост с

 ПАРЧЕНЦЕ КЕКС И ЧАША ЧАЙ!



    Когато преди много-много време започнах да усвоявам сладкарските умения, кексът на майка ми беше първият самостоятелно направен сладкиш. Сладък, мек, сочен, поръсен просто с пудра захар! Записан на първата страница в ревниво пазения мой готварски тефтер, точно този кекс води редичката от всякакви рецепти. Приготвян стотици пъти в класическия си вид или претърпял различни интерпретации, но винаги получавал радушен прием.


          1 чаена чаша захар
          1/2 чаена чаша олио
          4 яйца
          1 чаена чаша кисело мляко
          1 бакпулвер
          1 1/2 чаени чаши брашно
          1 супена лъжица какао
          аромати по избор

    В стъклена купа разбъркваме захарта и олиото. Прибавяме едно по едно яйцата. Изсипваме чашата кисело мляко. Пресяваме половината от брашното и заедно с бакпулвера го прибавяме към сместа. Отделяме част от нея в чаена чаша и прибавяме какаото. Останалото в купата количество ароматизираме и добавяме останалото брашно до необходимата гъстота. Може да се наложи да прибавим още брашно, тъй като е от значение колко големи са яйцата и каква чаша сме си избрали. В доста от рецептите по старите тетрадки количеството на продуктите се описва точно с чаши и лъжици, затова и тук такава е мярката. Чашата, която използвам, е от 250 мл. Към светлото тесто прибавяме ароматите - пакетче ванилия, настъргана лимонова кора, лъжичка канела, счукани орехи или друг, какъвто предпочитаме.
    Намазваме избраната формичка с масло и поръсваме с брашно. Изсипваме кексовата смес. В случая редуваме светла - тъмна, като всеки пласт сипваме в центъра и леко го разнасяме към краищата на съда. Докато приготвяме тестото загряваме фурната до 180 градуса и я изключваме за около 5 минути. Поставяме кекса да се пече и едва тогава отново включваме фурната. Пече се около 40 минути, като в първите 20 минути не се отваря. Оставяме да изстине и тогава отстраняваме формичката. Поръсваме с пудра захар или гарнираме по желание.



Розата е сред любимите ми цветя. 
Често точно тя е основен акцент в празничните ми декорации. 
 


    И сега избрах отново розата. За това помогна и голям плик изсушени розови пъпки, донесен от голямата ми дъщеря от бамбуковите гори на пандите в далечния  Северен Китай.




Няколко нежни розички украсиха кекса.



А от другите приготвих чай.



    Не знаех, че от тези малки розови пъпчици може да се приготви толкова уханен чай!



    Избрах вариант, при който розовите пъпки се комбинират с черен чай. Приготвяме не много силна запарка от едно пакетче черен чай и половин литър гореща вода. Пускаме 10 розови пъпки, покриваме и оставяме на топло за около 10 мин. Успешно за тази цел използвам микровълновата фурна, която плътно се затваря и така се забавя изстиването на напитката. Подслаждането е според вкуса. Може да се приготви и само с гореща вода. Чаят от розови пъпки в китайската медицина се препоръчва основно за дамите - запазва женствеността, поддържа кожата свежа и предпазва духа от депресивни състояния.
 



От поръсения с розови цветове класически кекс,



отрязваме парченце,

 

наливаме чашка розов чай



и потъваме в удоволствието на сладък вкус и нежен аромат!



А с малко от сухите розови пъпки напълнете някоя купичка и я оставете в стаята.
Прекрасното им благоухание дни наред ще ви носи усещането,
че се намирате в розова градина!






        Ще се видим пак ...




Styczeń - когато старата година отстъпва пред новата - Януари

$
0
0
    Почти бяхме свикнали с мисълта, че тази година зимата ще е съвсем нетипична - пролетно топла, суха, без преспи и виелици, без затворени пътища и натежали от сняг клони. "Едно време какви зими имаше, а сега!?..."И Зимата си взе бележка и се показа. 


    Януарска зима. Навън е снежно и студено. Ледени висулки висят от стрехите на покривите, вятърът е остър и щипещ. Обледените дървета протягат стъклени клони и на зазоряване устройват призрачно шествие. Под бялото покривало надничат почти изсъхнали малки плодчета шипка.


    Така виждам зимата от прозореца. През лятото балконските сандъчета преливаха от цветове. Пусти, в късната есен изглеждаха неприветливи и изоставени. Няколко клонки със сухи плодчета и пожълтели листенца, забодени в оголялата пръст, доведоха есента на балкона ни. Поръсени със скреж, сега рисуват зимна картина пред прозореца на "къщичката ни под шипковия храст".



    Студената януарска седмица и малките червени шипки, пръснати върху белия сняг, ме отнесоха назад във времето. 


    Много, много назад, когато нашите предци са наричали месец януари Голям Сечкозаради сковаващия студ, големинпак заради студа, който сякаш го удължава и краят му се губи, просинецзаради нарастващия с едно просено зърно ден. В старославянските имена на месеците е естествено заложено разбирането за неизменната цикличност на времето и природата, оказващи пряко влияние върху хода на човешкия живот. Славянският календар представлява кръг без начало и край, в който сезоните се редуват, всеки един ден не свършва, просто след време идва отново и отново. И в този кръговрат няма месец, нарочен за пръв и последен. Всеки един е тясно обвързан със сезонния празничен цикъл и необходимата човешка дейност. Така едно от старите названия на месец януари е сеченьи вероятно е свързано със сеченето на необходимите за зимата дърва точно в периода, когато вегетацията им е силно забавена.
      
    В полския език повечето от месеците са запазили старите си имена. Урок по супер кратък полски ми проведе приятелят на дъщеря ми. Радек търпеливо ги произнасяше няколко пъти, превеждаше и обясняваше значението им. С малко самостоятелни упражнения сега вече ги знам - styczen, luty, marzec, kwiecien, maj, czerwiec, lipiec, sierpien, wrzesien, pazdziernik, listopad, grudzien.Въпреки, че има доста различно произношение, разбирането за произхода на полското име на месец януари се покрива с това за едно от старобългарските му названия - сечень,т.е. времето, когато се секат дърветата. Другото обяснение е за кръстопътната му позиция между старата и новата година.

    Напевното изричане на забравените имена на месеците звучи като безкрайна, непрекъсваща песен - просинец, люти, сухи, брязок, тръвен, изок, чръвен, зарев, руен, листопад, груден, студен ...и пак просинец, люти ..

    Тази песен ме пренесе някога, във времената, когато никой не е разчитал на удобството на огромни супермаркети с редици от рафтове, пълни с шарени кутии и пликчета, чието съдържание често неуспешно се опитваме да отгатнем по ситните надписи на етикетите. Някога, когато храната си е била истинска био-, еко- или "щастлива"храна. Някога, когато летните дарове на природата грижливо са събирани и съхранявани за зимните дни. В килерите са се подреждали торбички със сухи билки, плодове и гъби. А, супа от сушени гъби - това ще приготвя!


    Потърсих рецепта от полската кухня. Често съм срещала в описания на националните полски ястия, че широко се използват сушени горски плодове и гъби. След издирването на доста рецепти за традиционна супа със сушени гъби, предложението тукми допадна. С малко промени в количеството на продуктите поднесох топла и вкусна супа.


ПОЛСКА СУПА ОТ СУШЕНИ ГЪБИ





          1/2 чаша сушени гъби
          1 глава лук
          2 скилидки чесън      
          1 морков
          1 корен магданоз
          малко парче целина
          2 супени лъжици заквасена сметана
          1 дафинов лист
          2 зърна бахар
          10 зърна черен пипер
          сол
          зехтин
          100 гр. паста на фигурки

    Старателно измиваме гъбите и ги накисваме в гореща вода за около 30 минути. Сваряваме ги до омекване. Прецеждаме през гъста цедка, но не изхвърляме водата, тя ще ни послужи за готвенето на супата. 
    Загряваме зехтина и запържваме ситно нарязаните лук и чесън. Прибавяме моркова, корена магданоз и целината, като ги задушаваме за минута. Заливаме с горещата вода от сварените гъби, която трябва да е около 800 мл. Добавяме подправките. Супата се вари на слаб огън 40 - 60 минути. Когато зеленчуците омекнат, сипваме нарязаните на лентички гъби и оставяме да се готви още 10 минути.


    Тук е мястото да призная, че тези гъби не са нашенски. Просто не успях да намеря. Вечерната следработна обиколка се оказа абсолютно неуспешна и аз примирено си купих шийтаке. Така Изтокът и Западът си направиха кулинарна среща.




    В рецептата пишеше, че супата е готова, но по желание може да се прибави сметана. Разбира се, че имах желание. Така повече се приближавах до оригинала. В купичка разбиваме сметаната, добавяме няколко лъжици гореща супа. На струйка сипваме в супата, като енергично разбъркваме, за да не се образуват бучици.


При традиционното сервиране на тази супа, към нея се поднася и домашно приготвена юфка. Обаче времето не стигаше и аз я замених с готова паста на фигурки.



Украсена със стрък пресен магданоз за свежест, за вечеря имахме прекрасна
Полска супа със сушени гъби!
Горещо ви я препоръчвам!



    Топлата гъбена супа от полската кухня в студения месец styczen се оказа добропопадение, което ни се услади. Затова вече съм избрала какво ще опитаме през следващия месец luty.


    Ще се видим пак ...









Кадифени моменти

$
0
0
    Към сутрешното кафе в събота имахме по парче торта. В неделната сутрин отново. Тортата "Червено кадифе", направена на 14 февруари за празника на Свети Валентин и през следващите дни бе вкусна и зареждаща с приповдигнато настроение.



    Топлите слънчеви лъчи, пробили преградата на пердетата, огряваха с блестяща светлина цялата къща. Натрапчивото усещане за пролет в средата на февруари ни изпълваше с енергия и желание за дълги разговори. Това пиене на кафе се удължи повече от два часа, въпреки периодично пораждащия се устрем да станем и да свършим редица полезни домашни дейности. Но ароматът на кафето ни приковаваше към слънчевата кухненска маса, където под саксията с червени рози бяха подредени чинийките с кадифено изкушаващата Валентинска торта и стотиците невидими купички, препълнени с какви ли не теми за бъбрене.


    Обичам късните сутрини на почивните дни. Обективно погледнато в повечето случаи много си приличат. И всъщност точно това ми харесва - уютната топлина на кухнята, бавно пробуждащите се съботно-неделни сънливци, въпросът "Ама ти в колко си рипнала?!", кафето, понякога придружено със закуска ... и разговорите. Неотменно проточващи се, не винаги съвсем лежерни, понякога дори с нотка на препирня, но сладко спокойни, защото това са моментите, в които времето е изцяло на наше разположение, а мислите ни се разхождат от "някога", през "сега", та чак до "когато" ....... 


    Този път освен кафе и разговор, отделихме внимание и на парче торта. Е, не е извънредно положение. Основната разлика беше в червения цвят. От доста време си мисля за този сладкиш и напълно подходящо се появи на Деня на Свети Валентин. Да, това е само един ден. И, както често се казва, трябва да се обичаме всеки ден. Но "трябва"в случая звучи  най-малкото странно. Обичането не е точка в дневния ни ред, не е обмислен план в житейския ни път или пък амбициозна стъпка към висините на социалната стълбица. Обичането е усещането ни за живеене! Да, за любовта няма определен ден, нито месец. Тя разполага с цялото пространство, а обитавамалко кътче от всеки от нас. Няма ритуал и церемония, с които да я отбележим еднозначно за всички, но е обнадеждаващо да знаем, че има момент, в който усмихнато и ведро хората си казват: "О, днес е Свети Валентин!". За толкова много поводи има наречени дни, нека и Обичта има свой ден! И бъдете сигурни - тортата може да бъде вкусна и на следващия ден, и пак на по-следващия ...




ТОРТА "ЧЕРВЕНО КАДИФЕ"




    Не малко варианти прочетох и изгледах за приготвянето на тази торта. От основната рецепта има малки разлики в количеството на продуктите и процеса на изпълнение. Аз направих компилация по свой вкус.

          250 гр. брашно
          2 супени лъжици какао на прах
          1/2 чаена лъжичка сол
          120 гр. масло
          300 гр. захар
          2 големи яйца
          1 капсула ванилова есенция
          250 мл. средно гъст айрян
          1 равна супена лъжица червена сладкарска боя
          1 супена лъжица прясно мляко
          1 чаена лъжичка сода
          1 чаена лъжичка ябълков оцет

          500 гр. Маскарпоне
          600 гр. заквасена сметана
          125 гр. крема сирене
          100 гр. пудра захар
          3- 4 капки течна червена  сладкарска боя
          захарни перли

    Пресяваме брашното и какаото, прибавяме солта и ги размесваме. Омекналото на стайна температура масло разбиваме за 2 - 3 минути и прибавяме захарта. Продължаваме да разбиваме докато сместа побелее. Добавяме последователно двете яйца, ванилията и размитата в прясното мляко сладкарска боя при непрекъснато бъркане. Разтваряме содата в оцета, сипваме в айряна и го прибавяме към тортената смес. Накрая прибавяме наведнъж какаово-брашнената смес и разбъркваме около 5 минути до получаването на гъсто равномерно тесто. Изсипваме в намазана с масло и поръсена с брашно тортена формичка с диаметър 24 см. Печем около 40 - 50 мин. в предварително загрята до 180 градуса фурна. Готовият блат оставяме да изстине във формичката, след което го прибираме в хладилника добре завит във прозрачно фолио.

    За крема разбъркваме Маскарпонето и пудрата захар, добавяме 400 гр. от заквасената сметана.  Разрязваме блата на три. Редуваме блатовете с крема. Нанасяме крем и върху цялата външна страна. За горната повърхност размесваме крема сиренето и останалата сметана. Добавяме капките червена боя. Нанасяме цветния крем с кръгообразни движения. Поръсваме със захарни перли.

    В класическия вариант на тази торта кремът е снежно бял.



Галещ кадифен вкус в огнено червено - прекрасен сладкиш
за всеки, носещ радост, любов и красиви преживявания, повод.
 







Да не забравяме и чашата червено вино!



Денят на Свети Валентин и Трифон Зарезан - 14 февруари - празник на любовта и виното!





Опияняващото единство на
червена кадифена сладост, червено ароматно вино и букет червени рози!









    Ще се видим пак ...








Торта "Подарявам ти сърцето си!"

$
0
0
    Два дни преди празника на влюбените едно момиче ме попита дали ще имам възможност да направя сладка изненада за нейното момче. Какъв би могъл да бъде отговорът, освен "Да"! След съвсем кратък разговор, уточняващ от нейна страна единственото условие да не е розова, а от моя, че няма да е с фондан, си представих как ще изглежда тази торта. Нарекох я торта "Подарявам ти сърцето си!".



Пулсиращото сърце на една любов!





Прегръдката на едно момиче и едно момче!





ТОРТА "ПОДАРЯВАМ ТИ СЪРЦЕТО СИ"






   За блатовете:
          9 яйца
          240 гр. башно
          240 гр. захар

   За крема:
          300 гр. сладкарска сметана
          250 гр. крема сирене
          1 голям бял шоколад
          1 пакетче желатин на д-р Йоткер
          100 гр. прясно мляко
          черешите от един буркан компот

   За декорацията:
          сокът от буркана с  компот
          1/2 пакетче желатин на д-р Йоткер

          200 гр. заквасена сметана
          кокосови стърготини


    За приготвянето на пандишпана разделяме жълтъците и белтъците на яйцата. Разбиваме жълтъците със захарта до побеляване и ги прибавяме към разбитите на твърда пяна белтъци. Към сместа добавяме пресятото брашно. Сипваме в намазана с масло и поръсена с брашно формичка за торта с диаметър 24 см. Пече се 30 - 40 мин. в предварително загрята до 180 градуса фурна. Пандишпанът е готов, когато ръбовете му напълно се отделят от стените на формичката. 

    За крема разбиваме сладкарската сметана. В леко затопленото прясно мляко добре разбъркваме крема сиренето. Пакетчето желатин се разтваря според указанието на опаковката и прибавяме към млякото със сирене. Тази смес изсипваме към разбитата сметана, прибавяме разтопения шоколад, разбъркваме до еднородна смес и оставяме за 5-10 мин. в хладилника. 

    За декорацията в прецедения сок от компот прибавяме разтвореното половин пакетче желатин, разбъркваме и оставяме в хладилника.

    За сглобяването на тортата разрязваме блата на три хоризонтални платки. В едната от тях изрязваме с помощта на хартиен шаблон сърце. На дъното на формичката за торта поставяме първата платка, половината крем и 1/3 от черешите, предварително почистени от костилките. Редуваме с втората платка, останалия крем и изрязаната платка. Останалото количество от черешите разпределяме под очертанията на горната платка. В празното пространство с малък черпак внимателно сипваме започващия да се желира сок. Запълваме до ръба на платката и оставяме тортата в хладилника за една нощ. Когато е напълно стегнала, освобождаваме от страничния ринг и я намазваме от всички страни със заквасена сметана. Поръсваме с кокосови стърготини. 


Допълнително украсих с две черешки от фондан с пожеланието
Сашка и Борис да са влюбено прегърнати и щастливи на празника,
както и много, много дни след него!




    Ще се видим пак ...




Luty - Малък Сечко юначина - Февруари

$
0
0

    Тази година февруари въобще не ни уплаши. Обикновено студен, с достатъчно сняг поне в планините за радост на скиорите и комбиниращ киша и поледица в градовете, задължително облечен в палта, шапки и ръкавици, сега слънчево ни се усмихваше. Рано напъпилите дървета и туфите с кокичета и минзухари засилват осезаемо мириса на близката пролет. Но в почивните дни, макар и безснежно, студеното за кратко се завърна. Поне колкото да си спомним с порасналите ми дъщери веселото детско стихотворение:

                                                    Малък Сечко юначина -
                                                     сняг натрупа два аршина.
                                                     Страх какво е той не знае -
                                                     с ветровете си играе.
                                                     .....
                                                     Бърза с първото кокиче
                                                     първи той да се накичи.

                                                                                Ран Босилек

    В стари времена освен Малък Сечкомесец февруари е назоваван люти, сечень, малкошан. Студът така остро разсичал въздуха и сковавал дните, че те просто преливали един в друг почти безкрай. Затова и имената на тези месеци се смесвали. Мразовити били Сечковците, но като минел Големият, по-лесно се изтъркулвал Малкият и понякога умалително малкошан го наричали. Но още трябвало търпение. Високите снежни преспи притискали в прегръдката си хорските поселища. Белите вихри разнасяли дима от комините във всички посоки. Страшните студове събирали хората в къщите, където се отправяли молитви към всемогъщите богове да умирят гнева си, да подканят пролетното слънце да стопи зимните кожуси на планини и долини и да събуди земята за нов живот.
    Топлината на огнището се поддържала постоянно. Във висящото над огъня котле или пък в заритите в жаравата гърнета бавно се приготвяли вкусни зимни ястия. Изгладнялото домочадие се омайвало от разнасящите се аромати на сушени плодове,  зазимени зеленчуци, сочни мръвки и нетърпеливо очаквало знак, че може да се хване за лъжиците. Една от основните съставки било киселото зеле. И днес надали има рецептурник, в който за зимните месеци да не се открият поне няколко предложения на ястия с него. Нашият съвременен вариант на старото дървено каче, бидонът на балкона, почти е преполовен. Обикновено в края на работната седмица започват преговорите по кой начин да си направим тази събота и неделя киселото зеле. Единствено тогава може да му се отдели достатъчно време, за да се приготви бавно и така да е най-вкусно. Но толкова много време, колкото по правило е необходимо за старополския бигоси почивните дни не предлагат. 
    Старите славянски имена на месеците, отразяващи неразривната връзка на човешкия живот с природните условия и в голяма степен запазили се до днес в полския език, провокираха интереса ми към полската кухня. В малкото, изненадващо за тази година, снежни дни в първия месец styczen опитахме супата  от сушени гъби, а за втория месец lutyизбрах да се впусна в кулинарното приключение, което обещаваше бигосът.



    Бигос готвят в повечето държави до Балтийско море. Предполага се, че в Полша е известен от XIV в., когато от Литва пристига с приближените си княз Владислав II Ягело, за да бъде коронясан за полски крал. По пътя си те кладяли огньове и в закачените над тях котли освен наличното в обоза месо и кисело зеле, прибавяли част от уловения дивеч, както и набраните горски гъби и плодове. Така се появила една "голяма бъркотия", наречена бигос. Радушно бил приет за основна храна, тъй като засищал и осигурявал в зимния сезон важни за организма витамини. А и на студено може да издържи няколко седмици, което било важно условие в дългия поход. 
    В старите времена денем котлите, в които се е приготвял бигоса, изобщо не се сваляли от огъня, а само се добавяли необходимите продукти. Вечер изстивал над загасващите въглени, нощем го изнасяли върху заледения сняг, а на сутринта отново започвал да къкри от силната топлина на разгорелия огън. И колкото повече такива цикли, толкова по-питателен ставал. Разбира се, може да се сготви и за един ден, но това просто няма да е истински бигос.
    В Полша бигосът е традиционно ястие, което се поднася при всеки повод - Коледа, Великден, семейни празници или пък просто като ежедневно блюдо. Бигос се яде навсякъде - в къщата на бедния селянин и в трапезарията на големите имения, по време на лов, военни походи или пикници. Много са вариантите - зимен и летен, според географските области, с повече или по-малко допълнения. Всеки го приготвя според предпочитанията си, но класическата комбинация е от двата вкуса на кисело и прясно зеле.



    И докато търсих традиционни рецепти от полската кухня беше изключително интересно да прочета за старинната обстановка на кухнята като едно от основните помещения в дома.






    Обикновено кухните са били скромно обзаведени само с най-необходимото оборудване. Основно внимание е било отделено на огнището и зиданите печки, които на по-късен етап са били комбинирани с метални. Кратко описание открих на тази страница.




    През втората половина на XIX в. започва да се отделя по-голямо внимание на мебелировката и един от най-важните мебели става кухненския бюфет, а масата заема централна позиция. Постепенно се появяват кухненските шкафове.




    За готвене се използвали глинени съдове, а през XVIII в. широко навлизат медните тенджери и тави.  Удобството в кухненските дейности се осигурявало от различни мелнички за месо, зърно или кафе, машинки за произвеждане на колбаси, преси да сокове от плодове. Насипните продукти и подправки са съхранявани в керамични или порцеланови съдове, често с надпис за съдържанието в тях и украсени с флорални мотиви. Използвали са основно чинии и чаши от дебел порцелан. В специални керамични гърнета се прибирали млякото и сланината, а киселото зеле и краставички отлежавали в дървени бъчви.
    В миналото кухните са били доста тъмни и често без никаква естествена светлина. Но от края на XIX в. започват да се правят големи прозорци и да се внасят допълнителни декоративни елементи, внасящи весели и многоцветни нотки. Пердета по прозорците, ажурни рафтове, бродирани кърпи и картини придават индивидуалност и топлота.




Добре реставрираните музеи на откритопредлагат интересни разкази
за живота на хората в стара Полша.



    Но да се върнем на бигоса. Прегледах десетки рецепти. Стана ми ясно, че задължителните съставки са киселото зеле и различните видове месо. Хм, сякаш открих нещо не чак толкова непознато ... Май ще се окаже, че е в кулинарното семейство полският бигос е братът на българската капама! И като си знаем колко вкусна е капамата, вероятно и бигосът няма да остане по-назад! След немалко лутане, попаднах на тази рецепта , която ми стана водеща. Направих дълъг списък с продукти.


 СТАРОПОЛСКИ БИГОС




          3 кг. кисело зеле
          2 кг. прясно зеле
          500 гр. свинско месо
          400 гр. телешко месо
          250 гр. варена наденица
          200 гр. пушен бекон
          200 гр. пушена наденица
          200 гр. пушени гърди
          50 гр. сушени гъби
          100 гр. сушени сини сливи
          3 големи глави лук
          1 голяма кисела ябълка
          1 чаена чаша червено вино
          1 чаена чаша доматен сос
          1 кафена чаша олио
          2-3 дафинови листа
          2-3 зърна бахар
          10-15 зърна черен пипер
          2 чаени лъжички червен пипер
          щипка кимион
          сол

    За да има достатъчно време за дългото готвене, пазарувахме в петък вечерта. Значително заинтригуван от ястието, което му предстоеше да опита, мъжът ми изрази пълно одобрение за тази част от продуктите


    Но когато започнах да пъхам в количката останалите, скептично ме попита дали не можем да се откажем от тях, макар и да беше ясно, че ще получи отрицателен отговор.



    Приготвянето на бигоса започва с месото. В горещ тиган за кратко запържваме нарязаните на кубчета пушен бекон и на кръгчета варена наденица. Прехвърляме в подходящ дълбок съд, поставен на топло. В останалата в тигана мазнината запържваме двата вида месо, смесваме с нарязания лук, след което ги прибавяме при наденицата и бекона. Сипваме малко количество топла вода и ги оставяме на много слаб огън докато приготвяме зелето.

    Накисваме сушените гъби в топла вода и продължаваме към следващия етап.

    Ситно нарязаното кисело зеле задушаваме в половината олио. Отделно в останалото олио задушаваме ситно нарязаното прясно зеле. В дълбок съд с дебело дъно смесваме двата вида зеле, добавяме вода или сока от киселето зеле в зависимост от вкуса ни и варим на бавен огън около два часа, като периодично разбъркваме, за да не загори. Оставяме на хладно за една нощ. Аз го оставих да изстива около 4 часа и продължих с готвенето.

    Затопляме тенджерата със зелето и прибавяме месата, нарязаните на ивички гъби, дафиновия лист и бахара. Заливаме ястието с водата от сушените гъби и варим около половин час. Добавяме почистените от костилките и нарязани сушени сини сливи, нарязаната на кубчета зелена ябълка и продължаваме готвенето около два часа при често разбъркване на бавен огън. Аз оставих тенджерата на балкона и за съботния ден късно вечерта приключих с бигоса.

    На следващия ден поставяме тенджерата с "голямата бъркотия"на умерен котлон и като заври прибавяме доматения сос, виното, червения пипер, кимиона и сол на вкус. След около час изсипваме сместа в голям глинен съд, нареждаме отгоре нарязаните по дължина пушени гърди и пушената наденица на цели парчета, захлупваме и печем във фурната отново за около два часа на 160 градуса.

    Трябва да призная, че макар и доста дълъг, процесът на готвене не е трудоемък. Всъщност тенджерата с ястието през повечето време просто си кротува на слабия котлон. Само не трябва да забравяме да го понаглеждаме от време на време, защото иначе ще провалим търпеливото очакване на всички вкъщи най-сетне да разберат какво е това.



И така бавно неделя вечер настъпи. 
Подредих масата и всички впериха очи в капака на горещата тенджера  ...



Ароматът и видът на старополския бигосбяха повече от обещаващи!

И моят мъж възкликна: "Браво, мила! Заслужаваше си чакането!"

След два дена готвене, то друга оценка просто не бих и допуснала! 




    Ябълката в средата и лъчисто подредените гърди и наденица поставих по идея от тук, където търпеливо това ястие бе готвено цяла седмица и разбираемо накрая заключението беше: "Кой е казал, че бигосът не може да изглежда красиво?!"




    Готовият бигос има тъмно бронзов цвят. Поднася се с черен ръжен хляб. Количеството, което се получи, е доста сериозно. И как иначе при толкова килограми продукти! Но след като отделих две порции за замразяване в хладилника, където ще чакат пристигането на основния ни полски дегустатор Радек и дъщеря ми, бигосът изчезна за два дена. Във вторник вечерта трябваше отново да мисля какво да сложа на масата ...




    Ще се видим пак ...




Цветни кексчета

$
0
0
    Когато децата бяха малки, празнуването на рождените им дни си беше значително приключение. Многоочаквано и вълнуващо за тях, ангажиращо и също вълнуващо за нас. Приготовления, любопитство, суматоха, глъч, смях, някоя и друга беля, всеобща бъркотия, сандвичи и много парчета торта. Весело и всепоглъщащо преживяване и за малките, и за големите. Сега нещата са малко по-различни. В повечето случаи порасналото дете е с нас на приятна почерпка в къщи, а след това на купон с приятели навън. 
    И тази година дъщеря ми заложи на отработения стандарт за посрещане на рожден ден. За изнесения в клуб купон приготвих кексчета с многоцветна глазура. Приличаха на саксийки, пълни с ярки и слънчеви цветя, като мислите, надеждите и усмивките на Яна.


    Кексчета са направени по тази рецепта за кекс. Но вместо какаовата смес във всяко от тях сложих по няколко малки парченца млечен шоколад. Един щоколад от 100 гр. беше достатъчен за цялата доза. Идеята за глазурата намерих ето тук. Това беше много добро попадение, защото с този крем се декорира лесно, но преди всичко е вкусен и лек, което определено го прави предпочитан пред класическия маслен крем.


ГЛАЗУРА ОТ КРЕМА СИРЕНЕ И МАСЛО



          125 гр. меко масло
          250 гр. крема сирене
          500 гр. пресята пудра захар
          1 чаена лъжичка прясно мляко
          1/2 ампула ванилия

    Маслото и крема сиренето разбиваме с миксер до пухкава еднородна смес. Прибавяме пудрата захар, млякото и ванилията. Продължаваме с разбиването докато се получи плътен лек крем с гладка консистенция.
    Глазурата нанасяме върху кексчетата с шпиц и украсяваме по желание.





    Ще се видим пак ...



Класически вариант

$
0
0
    Тортата за това тържество обмислях повече от месец. Защото е за празника на много близък човек. Представях си цветовете и украсата. Почти бях избрала бижуто, което изцяло допълваше сладкия подарък. И когато няколко дена преди датата обещах да направя "най-хубавата торта", поставих уговорката, че аз ще избера каква да бъде. Не казах, че вече всичко съм измислила и само трябва да пристъпя към изпълнението. Но както често се случва, нещата в ход се променят, а в този случай идея и реализация нямаха нищо общо. Единственото, което остана от първоначалната ми подготовка, беше тортената поставка.




    Мислех си за пастелни цветове и много цветя. Но с получаването на поканата за тържеството се върнах съвсем в началото. Първото нещо, което са промени, бяха цветовете. Сега решението бе за класическата комбинация от черно и бяло.




    После въображаемият ми голям пъстър букет от захарни цветя стана напълно излишен. За стилната визия на тортата бе достатъчно едно единствено цвете - снежнобяло с контрастен черен проблясващ контур.




    А най-подходящото бижу се оказа, че чака да го открия още в първия ювелирен магазин, в който влязох. Изборът ми беше точно за пет минути - просто нямаше какво да избирам. Колието и пръстенът сякаш бяха част от цветето, което само преди час бях завършила!




Подаръкът ни бе готов - торта, бижу, букет!
Оставаше да поздравим моята зълва с

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!






    С Бояна се познаваме от ... 35 години. И как е отлетяло всичкото това време изобщо не ми е ясно. В началото бяхме съученички в гимназията. После аз се омъжих за нейния брат. След това се появиха моите три дъщери и нейните две деца. Част от студентските ни години минаха между детски смях и плач, откраднати нощни часове на забързана подготовка за изпити, върволица от приятелски събирания и свикване със семейните задължения. Едно след друго децата тръгнаха на училище. Ние тръгнахме на работа. Те учеха буквите, а ние учехме да преживяваме болките от ожулените им колена, да споделяме искрените им детски радости, да сме съпричастни на тийнеджърските им вълнения и да вярваме в доброто им бъдеще. Класически вариант на нашето индивидуално порастване. Но както казва Бояна: "Какво пък, важното е, че сме млади и красиви!"Или поне така ни се иска да виждаме нещата ... 


Боце, пожелаваме ти здраве, позитивност, щастливи преживявания, удовлетвореност!
А след 35 години пак ще ти направя торта, тогава може и по твой дизайн!







    Ще се видим пак ...




Декупирани кухненски кутии

$
0
0
    В известен смисъл представянето на тези кутии е продължение на публикацията за тортата "Класически вариант". Или по-точно тортата е продължение, тъй като ги декорирах за коледен подарък на зълва ми. Интересно как понякога нямащи нищо общо идеи навяват усещането, че следват специална взаимообвързаност.



    Реших да покажа двете декупирани кухненски кутии точно след тази торта единствено защото са правени за един и същ човек. Когато се спрях на черно-белия дизайн на тортата, провокиран от цветовете на поканата,  въобще не се сетих за тях. Но като преглеждах снимките, внезапно открих очевидната връзка в контраста - черно и бяло в единия случай и светло и тъмно в другия!
 

СВЕТЛАТА КУТИЯ








ТЪМНАТА КУТИЯ








    Изборът за оформлението на кутиите беше воден от мисълта, че са предназначени за кухнята. Затова ги напълних и с подходящо съдържание - ориз и леща. За фотосесията им, обаче, използвах зеленчукът и плодовете от картинките. Но както се казва в разните рекламни брошури "Продуктите на снимките са единствено с представителна цел". Пък и съвсем обективно погледнато доста непрактично би било в тях да се затворят лук и мандарини!




 


    Ще се видим пак ...




Брезен - Marzec - Март

$
0
0
    Много, много отдавна нашите прадеди наричали месец март с името брезен.След студените сеченьи люти, земята се пробуждала от зимен сън. Дните започвали да растат, дървета се покривали със свежи пъпки, пролетни цветя надничали сред останалите миналогодишни листа. Топъл вятър изсушавал земята и затова често на месеца казвали сухи. Плахи, но нетърпеливи да се покажат, слънчевите лъчи се промъквали сред цъфтящите клони на красивите бели брези и семплите им съцветия като дъжд надвисвали над земята. 
  

    Брезите били вестоносци на наближаващата пролет, символ на прераждането и месецът на пролетното равноденствие бил кръстен с тяхното име.




    Едно от значенията на името на брезата е "ясен, блестящ"и олицетворява не само изящния ѝ външен вид, но и излъчването от вътрешността на дървото. Според славянските вярвания брезата е пазителка на дома и защитава от зли духове. Върху нея при буря не пада гръм и затова във всеки двор трябва да има посадено дърво. Красивата бреза е дърво със силно енергийно въздействие и помага за душевното равновесие и бързо възстановяване след боледуване. Брезовият сок се пие без обработка и пречиства организма от вреди вещества. Чаят от брезови листа се ползва при простудни и бъбречни заболявания, различни тинктури от брезови пъпки помагат при лечение на рани, кожни заболявания, артрити. А брезовата кора славяните използували като бял лист, за да рисуват върху него. Цветът на кората се дължи на вещество, което е единственото бяло багрило, съществуващо в природата. Кората на брезата отразява слънчевите лъчи и през лятото не се нагорещява. Като белите дрехи на славяните.



    Отдавна наричали времето на пролетното равноденствие с името брезени отдавна първият от месеците, чийто славянски названия били забравени, бил март. В полския език, основно съхранил старите им имена, от XVI в. месеца изписват подобно на името му от Римския календар - marzec.


    През marzec - март избрах да представя един познат в полската кухня сладкиш. Нарязан на пастички, макар и да няма нищо общо с брезите, ми напомня за брезен и брезовата кора.

СЛАДКИШ С МАКОВО СЕМЕ




     Продукти за тестото:

          3 кафени чаши брашно
          2 кафени чаши прясно мляко
          2 кафени чаши захар
          1 кафена чаша маково семе
          1 кафена чаша олио
          1 бакпулвер



 
     Продукти за глазурата:

          6 супени лъжици захар
          5 супени лъжици прясно мляко
          2 супени лъжици какао
          1/2 малко пакетче масло




    Смесваме захарта, маковото семе, прясното мляко и олиото. Прибавяме пресятото брашно с бакпулвера и разбъркваме до получаването на гъсто кексово тесто. Изсипваме в намазана с масло и поръсена с брашно тавичка с размер приблизително 25 см. на 40 см. Печем в загрята до 180 градуса фурна около 20 мин. или до зачервяване на сладкиша. 
    Смесваме продуктите за глазурата върху топъл котлон, разбъркваме до хомогенност, като внимаваме сместа да не завира.
    Върху изстиналият сладкиш равномерно разпределяме леко охладената глазура. Оставяме сладкиша да почине за половин час и нарязваме на пастички.




    Често в Полша в тестото се слагат сушени плодове, ядки или парченца ябълки. Но без добавки повече ни харесва. Познавам този вкус от детството си. Майка ми правеше маков сладкиш всеки пък, когато успееше да се снабди с маково семе, което липсваше по нашите магазини. Сега може да се купи във всеки хипермаркет и често го приготвям. Но когато ме почерпи майка, пак е най-вкусен. Може би заради буркана, в който пази черните семенца? Или пък заради твърдото ми убеждение, че това е една от нейните специални рецепти ...





    Ще се видим пак ...



Канелени кексчета със сини сливи

$
0
0
    Пролетното чистене ... Критична фаза в ежедневието ни, когато цялата къща вихрено се завърта, обхваща ме абсолютно обсебващото желание за преобразувания и напълно нералистичното решение, че всяко малко и голямо нещо трябва да бъде докоснато с вълшебна почистваща пръчица. Първо настъпва пълен хаос, образуват се какви ли не купчини и купчинки за разпределяне на "да прегледам", "да прибера", "да дам", "да изхвърля", "много да си помисля"и, разбира се, неизбежната "всъщност това може и да потрябва - засега ще си го запазя" ...  После се очертава план за действие и малко по малко се вижда успешното му приключване. Накрая с удовлетворение установявам как "къщата блести като нова"! Единственият проблем е, че неминуемо вълшебството на почистващата пръчица не е вечно и минало, не минало време и пак трябва да влезе в употреба ... Но това всички си го знаем! Все пак хубавото е, че и в този период има време за ароматни вкусни моменти.


    Еуфорията по разчистването включва и фризера. Там все още има замразени плодове и сега е времето на усиленото им използване, та да се отвори място за тазгодишните партиди. Този път използвах последното пликче със замразени сини сливи.


КАНЕЛЕНИ КЕКСЧЕТА СЪС СИНИ СЛИВИ




          3/4 чаена чаша захар
          1 1/2 чаени чаши брашно
          1/4 чаена лъжичка сол
          1 бакпулвер
          1 яйце
          1/4 чаена чаша олио
          3/4 чаена чаша прясно мляко
          2 пакетчета ванилия
          12 половинки размразени сини сливи

    Смесваме захарта, пресятото брашно и солта. В друга купа разбиваме захарта и яйцето до кремообразна смес. Прибавяме на части брашнената смес, олиото и прясното мляко, като ги редуваме два-три пъти. Добавяме ванилията. Тавичката за мъфини намазваме с масло и поръсваме с брашно. Напълваме всяко гнездо със значително гъстата смес до около 1/2 от обема му. На повърхността на кексчета без да притискаме поставяме по половин синя слива. Сливите трябва да се размразят бавно в хладилника, за да се запази твърдостта им. Преди поставянето им леко се подсушават. Печем в загрята до 180 градуса фурна около 15 - 20 мин. Оставяме тавата да се охлади 10 мин.



    За поръската смесваме 2 супени лъжици кристална захар с 1 чаена лъжичка канела. Разтопяваме 30 гр. масло и намазваме обилно всяко кексче. Поръсваме с канелената смес.




    Сред цялата лудница на завихрената ми къща черпих с тези кексчета две приятелки-съседки, наминали на по кафе. Обещах да дам рецептата (адаптирана от тук). А после домочадието изпразни останалите гнезда от тавичката.




    Ще се видим пак ...

 
 




На Великден - цветни яйца

$
0
0
    Пъстри, многоцветни, ярки са дните около Великден! Дори мрачното и дъждовно време тази година не попречи на цветните и усмихнати емоции около празника. За багренето на великденските яйца от години у дома е отделена съботната сутрин. После следват козунаците. Докато ароматът им се носи из цялата къща, идва ред на подготовката на агнешкото. Май само сладките са предварително готови. Изобщо съботата си е един значително натоварен ден, изпълнен с неизменни реплики като "Колко яйца ще боядисваме?",  "Само 30! Сложи поне още 10!", "Нали повечко козунак ще направиш?...", "О, колко хубаво ухае! Обичам Великден!", "В тази кошничка ли ще сложим яйцата? Ще ги побере ли? Е, определено са малко!", "А който не яде агнешко, какво ще прави?! Баба нали ще приготви печено пиле?"и още много в тази поредица. 
    Този път въпреки, че пак едва стигна времето, съботният ден не беше толкова наситен. Имах късмета да си взема малка отпуска и яйцата според традицията оцветявахме в четвъртък. И, трябва да призная, дори това не свърших аз, защото с тази задача се зае малката ми дъщеря. Чудесно, имам си отмяна, значи аз ще се натоваря с наставленията! Но те стигнаха само до изискването "Първото яйце задължително направи червено! И поне няколко едноцветни."и до очаквания отговор "Знам, мамо!".



Шарените яйца се получиха прекрасни, сякаш на ръка рисувани!



    Все пак с нещо трябваше да се включа. Може да съм в отпуска, но това не значи, че просто ще си се мотая, нали така! И тъй като яйцата привлекателно радваха погледа, но пък естествено трябваше да се почака за тях още няколко дни, ми хрумна да направя тяхно подобие, което да се опита още същия ден.


ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА ОТ СИРЕНЕ




          150 гр. сирене
          125 гр. крема сирене
          малко масло
          пресни зелени подправки, сварен жълтък,  цветни зеленчуци и др. по избор

    Смесваме крема сиренето с натрошеното сирене. С намазани с масло ръце оформяме малки яйчица. От това количество продукти получих 12 бр. С налични допълнителни продукти се опитах на наподобя боядисаните великденски яйца.

Ситно нарязан копър за зелените яйца.



Раздробен сварен жълтък за оранжевите яйца.



Кисело варено цвекло за пурпурните яйца.



Миниатюрни кубчета от червено зеле за виолетово-сините яйца.



Намачкани сушени домати в зехтин за червените яйца.




Вкусна импровизация на тема "Цветни яйца за Великден".




    Ще се видим пак ...





Kwiecień - Цветни нюанси - Април

$
0
0
    Свежа зеленина е покрила дърветата и поляните. Брезите са провесили зелените си коси, люляци се преобразяват в лилаво и бяло, разцъфтели храсти запълват празното пространство пред погледа. Пролетта, макар и още хладна, вече отдавна е тук. Свикваме бързо със зелените одежди на дървета, но нетърпеливо чакаме появяването на цветните шарки. Сега е месецът, който в стари времена прадедите ни наричали цветен. Времето, в което започва обагрянето на земята в безкрай цветни нюанси. Съвсем естествено най-често точно в месец цветенсе отбелязва денят на цветята. Денят е Цветница. Денят, в който върбови клонки се закачат в домовете с пожелания за здраве и добруване. Денят е Връбница.



    Отдавна бях намислила, че на Цветница ще купя цветята за балконските сандъчета. На разходката до Цветния пазар в София взех и фотоапарата.Тук мога да прекарам часове. Килими от картонени кутии с подредени в тях традиционно познати градински и саксийни цветове. Големи връзки пролетни цветя, увити в целофан или груба хартия. Екзотични растения, отличаващи се със странни форми и значителни размери. Зелени хвойни и палми, извисяващи се над пъстроцветните петна. И голямо множество хора, радващи се на цветята и коментиращи цените. Този път огромно множество хора, които за малко да не успеят да се поберат на не особено голямото пространство. Трудно беше да снимам, но цветарите с удоволствие ми съдействаха да запечатам в снимка това цветно море. Определено не бях очаквала толкова отзивчивост, напоследък сякаш сме отвикнали от тези  малки жестове. Но на Цветница на Цветния пазар денят беше слънчев и празникът провокираше доброто настроение.



    Цветни водопади се изливаха от висящите саксии. По стелажите бяха подредени стотици саксийки с многоцветен разсад. Други, разположени направо на земята, образуваха малки и големи ароматни острови, около които хората обикаляха, за да изберат цветето, което най-много им допада.



Цветни моменти в нежни бледи нюанси!



Цветни моменти в избухващи ярки нюанси!



Цветни моменти в греещи слънчеви нюанси!


    Освен за лехите в дворовете и саксиите по балконите, огромни ярки букети чакаха да бъдат отнесени на цели връзки, за да оцветят домовете в унисон с пролетния празник.


    Сериозна задача имах този ден. Трябваше да избера цветя за моята балконска градинка и первазите на прозорците, цветя за балкона на майка ми, цветя за вазите по стаите, цветя за подарък. Имах си списъче с видовете и броя на саксиите. Обикалях около цветните острови, първо снимах, а после избирах. След като задната седалка на колата прилежно беше запълнена с петунии, калибрахое, мушката, парички, теменужки, бегонии, лалета, ириси, върбичка, люляк и две саксии, на чиито обитатели на запомних имената, мъжът ми постанови: "Е, хайде стига толкова!". Отправихме се на разходка в близкия парк, където разцъфваха  дървета и храсти, а полянките бяха изпъстрени от бели маргаритки и жълти глухарчета.




    
    Ситен, но упорит дъжд ни прибра вкъщи. Строих саксиите с цветен разсад на балкона и посветих следобеда на един традиционен полски сладкиши. За кулинарен акцент през месец цветен, запазил в полския език старото си славянско име kwiecieńбях избрала

КРАКОВСКИ СИРНИК



    Търсейки рецепти за Краковски сирник из полските кулинарни сайтове, открих интересна информация за произхода сладкиша. Популярен днес с английското си име cheesecake, сирникът е известен още в Древна Гърция. В трудовете на някогашен гръцки философ е споменат сирникът като храна с изключителни качества, подходяща за победителите в олимпиадите. По-късно се оказва много разпространен в Древен Рим. В книгата на Катон Стари "За земеделието"е описана точно рецепта за приготвянето на прототипа на сирника, наричан тогава либум: "В купа да се стрият две либри сирене. После да се добави една либра обикновено пшенично брашно или, за да е по-пухкав, половин либра фино пшенично брашно и да се омеси добре със сиренето. Да се добави 1 яйце и пак да се омеси добре. Да се оформи самун, да се сложи на листа и да се пече бавно на горещ камък под глинен капак."Всъщност това е рецепта за хляб, замесван с ритуална цел. В резултат на военната експанзия към вътрешността на Европа римляните предават тази рецепта на местното население. Появяват се различни варианти на хляба със сирене, включително сладки, основно с добавен мед. В средата на XVI в. в първата печатна готварска книга е отделено място и на чийзкейка. Вероятно главният готвач на английския крал Хенри VIII официално модифицира хляба в сладкиш като предлага следното приготвяне: "Нарежете сиренето на малки парченца, които накиснете в мляко в продължение на три часа. След това към тях добавете яйца, брашно и захар."  В различните страни приготвят сирника с различни видове сирене - итарианците с рикота, гърците с фета, немците с извара, а американците със сирене "Филаделфия", което води до особености в начина на изпичане и специфика на вкуса.  В Полша сладкишът се появява в края на XVII в. след завръщането на крал Ян III Собиески от битка с турците край Виена. Там кралят и приближените му се насладили на тази непозната торта и отнесли със себе си рецептата. Тук той добива голяма популярност, особено в Краков. Любопитно е, че съществува известен спор дали Краковският сирник всъщност не е копие на Виенския. Разликата е, че в Полша прибавят накиснати в ром стафиди и украсяват повърхността на сладкиша с решетка от маслено тесто, богато залята със захарна глазура. Тази малка препирня ме подсети за нашия чудноват съседски балкански спор чия всъщност е шопската салата ...
    Със сигурност не уникално полски, Краковският сирник е заел сериозно място в полската кухня. Някога сирникът традиционно се поднасял на големи празници като Коледа и Великден, сватби и кръщенета. Производството на сирене, извара, масло и яйца освен за препитание в домакинството, е било източник на доходи за селското население. Необходимостта от сериозно количество яйца и извара, го е правил достъпен в ежедневието само на богатите аристократи и заможните граждани. Днес освен задължително на Коледа и Великден, Краковският сирник се приготвя всеки път, когато поляците просто искат да се насладят на вкуса му.



    
    Продукти за маслената кора:

          250 гр. брашно 
          125 гр. меко масло
          125 гр. пудра захар
          1 яйце
          1 ванилия

    Продукти за пълнежа:


          1 кг. извара 

          8 яйца
          100 гр. меко масло
          250 гр. захар
          3 ванилии 
          3 супени лъжици царевично нишесте 
          100 грама стафиди
          50 мл. ром
          1 яйчен жълтък

    За приготвянето на маслената кора маслото и брашното стриваме на трохи. Добавяме яйцето и бързо омесваме гладко тесто. Завито във фреш-фолио го поставяме  в хладилника най-малко за един час. Отделяме 1/4 от тестото за оформяне на решетката и оставяме отново в хладилника.  Разточваме другата част и го пренасяме върху намазана с масло хартия за печене в тава с диаметър 30 см. Оформяме висок ръб. С вилица на гъсто правим дупки по дъното на кората  и печем 15 минути в загрята до 180 градуса фурна.
   Подготвяме плънката като разбъркваме маслото с 200 гр. от захарта и ванилията. Когато сместа стане кремообразна добавяме един по един жълтъците.Следва прибавянето на изварата лъжица по лъжица и разбъркваме до оформянето на гладка, плътна маса.Разбиваме белтъците с останалата захар и прибавяме към изварената смес. След като добре разбъркаме, сипваме нишестето и накиснатите в рома стафиди. Бъркаме плавно до пълното комбиниране на съставките.Сместа изсипваме върху изпечената маслена кора.
   Разточваме останалата в хладилника част от тесто и го нарязваме на ленти, които подреждаме като решетка върху изварената плънка. Намазваме ги внимателно с разбития жълтък. Печем в продължение на около 50-60 минути при 180 градуса. След охлаждане лентите внимателно се намазват със захарна глазура, приготвена от останалия белтък, пудрата захар и малко лимонов сок. Аз пропуснах тази част.


    За приготвянето на Краковския сирник прегледах няколко рецепти и установих, че винаги е точно една и съща, като разлика има само в добавянето или не на стафиди и пропускането на захарната глазура. Спрях се на предложението тук

    Няколко цветчета от донесените през деня иглики послужиха за украса на сладкиша.



    Получи се прекрасен десерт - плътен и пухкав едновременно, умерено сладък и определено засищащ. Аз много харесах този вариант на чийзкейк с маслена кора, а не с основа от натрошени бисквити. Опитвайки го, мъжът ми отбеляза, че не е много впечатлен. Но както обясняваше, че този път не той ще е основният консуматор, една четвърт от тавата остана празна. На учудването ми бе отговорено, че просто бил гладен. Приех това обяснение, нали знаех, че римляните са хранили с първообраза му - хляб-сирник!



    Ще се видим пак ...




На Великден - сладоледена почерпка за една мила гостенка

$
0
0
    На Великден имахме очаквана гостенка - Мама Зайка. Прегърнала букет люляк в едната ръка, а в другата кутия, пълна с малки шоколадови яйчица, грижовната дама бе дошла да провери как върви подготовката у нас. Пък аз закъснях с отбелязването на посещението ѝ. Но тя е толкова мила, че със сигурност не се сърди.


    В съботния ден цялата къща ухаеше на козунаци, подготвях блатовете за тортата, но на практика нямах с какво да я почерпя, нали всичко бе предназначено за Великден. Затова ѝ предложих сладолед.


    Част от тортения блат нарязах на парчета, които пред учудения поглед на Зайка пъхнах в тостера. За две минути имаха приятен хрупкав загар. Комбинацията се получи от две препечени сладки филийки, топка сладолед, малко заквасена сметана и няколко от подарените шоколадови яйца, украсени с винаги налични фонданови розички.


Набързо приготвената купичка се оказа вкусно и красиво хрумване.


    
    Мама Зайка остана очарована от украсата на шоколадовите яйчица, затова приготвих за всяко от дечицата ѝ сладко подаръче, скрито в малка шарена метална кутийка.


    Гостенката с удоволствие прие подаръка и обеща да намине отново, за да хапне и от готовата торта, а не само от блатовете ѝ.



    Ще се видим пак ...






На Великден - Сладки яйчица на теменужена поляна

$
0
0
    Днес беше прекрасен ден! Топъл, слънчев, спокоен! Точно такава разбирам неделята през май. За първи път тази година още сутринта отворих всички прозорци и прекрасното майско време нахлу в цялата къща. Лек ветрец поклаща от време на време пердетата само колкото да придаде идиличност на пролетния ден. Радваща тишина е обгърнала квартала, по первазите розови мушката са вирнали главички с къдрави прически, а дърветата пред балкона вече са облекли бухнали бални рокли, нали май е месецът на баловете ...
    В едно от балконските сандъчета са нацъфтели теменужки. Няколкото коренчета, които посадих по Цветница и чийто цветове откъснах на Великден, отново многоцветно се усмихват. Подсетиха ме за великденската торта - поляна с ярки теменужки, между които се крият малки сладки яйчица.



    Често времето не ми стига да приготвя всичко с изрядна точност. Но пък всяко нещо си има и хубавата страна. Така пристигнали последни на събиранията, царствено се появяваме с триумфа на старанието ми в моите ръце. Но този път вместо фанфари за малко дюдюкане да ни посрещне. Вече беше обед, а аз имах готови само едни блатове. Вече се бях примирила, че няма да има украса, когато теменужките услужливо ме повикаха: "Ние ще ти помогнем!".


    Винаги са ми харесвали тортите, обсипани с истински цветя и сега имах възможност да подредя вкусна и свежа пролетна градинка!  В духа на празничните традици някъде по света между тях скрих малки бонбонки яйчица. А който получи парче с най-много яйчица, ще обявим за победител! Добра идея, но като знаех какво кулинарно прекарване ни очакваше на масата, се чудех дали след това на всички ще им се търчи по поляната да събират и броят яйца ...


ВЕЛИКДЕНСКА ТОРТА

"СЛАДКИ ЯЙЧИЦА НА ТЕМЕНУЖЕНА ПОЛЯНА"




    Тази домашна торта е лека и изключително вкусна. И много бързо се приготвя. Обикновено пандишпановите блатове напоявам със сока от кайсиев компот и редувам с пласт заквасена сметана, върху която подреждам плодовете. Този път я обогатих, като долния и средния блат намазах с мармалад от кайсии, а 400 гр. сметаната смесих с 500 гр. маскарпоне. Последният блат и борда облякох с 200 гр. сметана. Поръсих със 100 гр. натрошен шамфъстък за зелената трева и "посадих"теменужките.
    Но колкото и бързо да е сглобяването на тортата, все пак ѝ е нужно да престои поне два часа в хладилника. Обаче аз започнах процедурата в 12 ч. на обяд, а майка ми вече подреждаше масата и звънеше по телефона с предупреждение да не закъсняваме много. След едва половин час почивка на хладно опитах да махна ринга, която я стягаше. И тортата веднага даде отчаян сигнал, че ако упорствам просто ще се разпадне. Затова я "изсипах"в една подходяща купа, която, признавам, и друг път ме е спасявала в подобни ситуации ...


    Бисквитките бяха изпечени и глазирани няколко дена по-рано, но и за тяхната украса не остана време. Тях набързо намазах с малко мед, поръсих с натрошения шамфъстък и пръснах помежду им от бонбонките-яйчица.


    Великденската трапеза бе подобаващо отрупана с шарени яйца, традиционни ястия  и, разбира се, приказливост. В резултат обедът също бе традиционно дълъг, така че сладката теменужена поляна беше напълно готова хапване с кафето и чудесно допълнение на продължителната раздумка.




    Ще се видим пак ...





Пеперуди за Ема

$
0
0
    "Имаме си една малка принцеса! Казва се Ема! И е толкова красива!" - така моята приятелка, леля на малкото бебче, извести за появяването му на бял свят. За погачата имах заръка да направя тортата.


    Поръчката бе да избегна традиционното розово. Спряхме се на меко кремаво и наситено коралово,  предпочитани цветове от майката. Декорацията трябваще да бъде без излишна натруфеност. Акцентът ѝ се оформи от спящото в цвете мъниче.


    Малки нежни пеперуди накацаха върху табелката с името. Долетяха при Ема така, както посестримите им бяха долетели за сватбената тортана родителите ѝ.


    Сгушена в сърцевината на цветето, малката Ема сладко спеше в очакване на първия си празник и първата си торта, наречена

ПЕПЕРУДИ ЗА ЕМА




    Макар и да се чувстваше прекрасно по дантелени гащички, Ема все пак имаше нужда и от дрешки, с които накипрена да се отправя на разходки в своята бебешка каляска.


Всичко трябваше да е в синхрон - от бодито до количката! 




    Докато търпеливо чака да покажа тортата ѝ, Ема расте и става красива госпожица! Още няколко месеца и първата годинка ще е навършена. Пожелавам ѝ да бъде обичана и щастлива сред прекрасните изживявания на едно безметежно детство!




    Ще се видим пак ...



Viewing all 39 articles
Browse latest View live